Дейвид Бауи

Дейвид Бауи е един от най-влиятелните и плодотворни автори и изпълнители на популярна музика, но той е много повече от това - той е също така опитен актьор, мим и интелектуалец, както и любител на изкуството, чието оценяване и познаване го е довело до натрупването на една от най-големите колекции на изкуството на XX век.

Роден като Дейвид Джоунс, той променя името си на Боуи през 60-те години на миналия век, за да избегне объркване с известния тогава Дейви Джоунс (вокалист на The Monkees). 60-те години на ХХ век не са щастлив период за Боуи, който продължава да се бори с изкуството в очакване на своя пробив. Занимава се с различни стилове музика (без комерсиален успех), както и с други форми на изкуство като актьорско майсторство, пантомима, живопис и писане на пиеси. Най-накрая постига комерсиалния си пробив през 1969 г. с песента "Space Oddity", която е издадена по време на кацането на Луната. Въпреки факта, че буквалното значение на текста е свързано с астронавт, който се е изгубил в космоса, тази песен е използвана от Би Би Си при отразяването на кацането на Луната и това спомага за нейния успех. Албумът, който последва "Space Oddity", и двата, които го последваха (единият от които включваше песента "The Man Who Sold The World", кавър на която направиха Lulu и Nirvana), не успяха да създадат друг хитов сингъл и кариерата на Боуи изглеждаше в упадък.

Въпреки това той прави първото от многото успешни "завръщания" през 1972 г. със "Ziggy Stardust" - концептуален албум за рок звезда от космическата епоха. Този албум е последван от други в подобен дух - рок албуми, изградени около централен герой и засягащи футуристични теми за Армагедон, дисфункция/объркване на половете, както и по-съвременни теми като разрушителността на успеха и славата и опасностите, присъщи на поклонението пред звездите. В средата на 70-те години на ХХ век Боуи злоупотребява с кокаин и понякога употребява хероин.

През 1975 г. той променя курса си. В музикално отношение той издава "Young Americans" - соул (или пластичен соул, както го нарича по-късно) албум. Това му носи първия хит номер едно в САЩ - "Fame". Участва и в първия си голям филм - "Човекът, който падна на Земята" (1976 г.). С трайно разширени зеници и скелетна рамка, той определено изглеждаше като извънземен. През следващата година издава албума "Station to Station", съдържащ част от материала, който е написал за саундтрака към този филм (който не е използван). Проблемите му с наркотиците се задълбочават, а поведението му става все по-непостоянно. Започват да се появяват съобщения за неговата лудост и той продължава да се изтощава физически. Избягва обратно в Европа, като накрая се установява в Берлин, където отново променя музикалната си посока и записва три от най-влиятелните албуми на всички времена - електронната трилогия с Брайън Ино "Low, Heroes и Lodger". Към края на 70-те години на миналия век той най-накрая се отървава от навика си да употребява наркотици и записва албума, който много от феновете му смятат за най-добрия - повлияния от японската музика "Scary Monsters". По това време той се появява в главната роля на драмата "Човекът слон" на Бродуей и получава значително признание.

През следващите няколко години музикалните му изяви намаляват, тъй като актьорската му кариера процъфтява, а кулминацията е прочутото му изпълнение във филма "Весела Коледа, г-н Лорънс" (1983 г.). През 1983 г. издава албума "Let's Dance", който се оказва неочакван огромен търговски успех и му носи втория #1 хит сингъл в САЩ. Според продуцента Найл Роджърс албумът е направен само за 17 дни и е бил "най-лесният албум", който някога е правил в живота си. Последвалото го турне "Serious Moonlight" е най-успешното в историята му. Изправен пред този мащабен успех, Боуи очевидно се опитва да "повтори формулата" в следващите два албума, с по-малък успех (и с презрение от страна на критиката). Накрая, в края на 80-те години, той обръща гръб на комерсиалния успех и на соловата си кариера, създавайки хард рок групата Tin Machine, която има умишлено ограничена привлекателност. По това време актьорската му кариера е в упадък. След сравнителния неуспех на "Лабиринт" (1986 г.) филмовата индустрия изглежда решава, че Боуи не е достатъчно име, за да бъде главен актьор в голям филм, и оттогава повечето му роли са епизодични или прославени епизодични. Tin Machine прави многобройни турнета и издава два албума, без особен критически и търговски успех.

През 1992 г. Боуи отново променя посоката и подновява соловата си кариера с "Black Tie White Noise" - сватбен албум, вдъхновен от скорошния му брак с Иман. Той издава три албума, които получават значително одобрение от критиката и разумен търговски успех. През 1995 г. подновява работните си отношения с Брайън Ино, за да запише "Outside". След първоначалната враждебна реакция на критиката, този албум вече е заел мястото си сред класическите му албуми. През 2003 г. Боуи издава албум, озаглавен "Reality". Турнето "Reality Tour" започва през ноември 2003 г. и след голям търговски успех е удължено до юли 2004 г. През юни 2004 г. Боуи получава сърдечен удар и турнето не завършва докрай планирания си ход.

След като се възстановява, Боуи изнася, както се оказва, последното си изпълнение на живо в комплект от три песни с Алиша Кийс в Hammerstein Ballroom в Ню Йорк през ноември 2006 г. Той се завръща и към актьорската си кариера. Играе Тесла във филма "Престиж" (2006 г.) и има малка епизодична роля в комедията "Екстрасенси": Дейвид Боуи (2006) за фена Рики Джервейс. През 2007 г. озвучава анимационен филм в "Спонджбоб Квадратни гащи" (1999), където играе лорд Кралско височество. Има кратка епизодична роля във филма ''Bandslam'', излязъл през 2009 г.; след десетгодишна пауза в звукозаписната дейност издава нов албум, наречен "The Next Day.", който съдържа обложка на по-ранната му творба ''Heroes''. Премиерата на музикалния клип на ''Stars are Out Tonight'' е на 25 февруари 2013 г. Състои се от други песни като ''Къде сме сега?", ''Денят на влюбените'', ''Любовта е загубена'', ''Следващият ден'' и др.

През 2014 г. Боуи печели наградата за британски солов изпълнител на наградите "Брит" за 2014 г., 30 години след последното ѝ спечелване, и става най-възрастният носител на "Брит" в историята. Боуи пише и записва началната заглавна песен към телевизионния минисериал "Последните пантери" (2015), излъчен през ноември 2015 г. Темата, използвана за The Last Panthers (2015), е и заглавната песен на издадения през януари 2016 г. негов албум ''Blackstar'' (издаден на 8 януари 2016 г., 69-ия рожден ден на Бауи) е посрещнат с одобрение от критиката. След смъртта на Бауи два дни по-късно, на 10 януари 2016 г., продуцентът Тони Висконти разкрива, че Бауи е планирал албумът да бъде неговата лебедова песен и "прощален подарък" за феновете му преди смъртта му. На 8 януари 2017 г., когато е 70-ият рожден ден на Бауи, е издаден EP диск, No Plan. В деня след смъртта му онлайн гледането на музиката на Бауи рязко се покачва, подобрявайки рекорда за най-гледан изпълнител във Vevo за един ден.

На 15 януари "Blackstar" дебютира на първо място в класацията за албуми на Обединеното кралство; деветнадесет негови албума са в класацията за албуми на Обединеното кралство Top 100, а тринадесет сингъла са в класацията за сингли на Обединеното кралство Top 100. Песента дебютира на първо място и в класациите за албуми по света, включително в Австралия, Франция, Германия, Италия, Нова Зеландия и в американската класация Billboard 200. На 59-ите годишни награди "Грами" Боуи печели всичките пет номинирани награди: Най-добро рок изпълнение; Най-добър албум с алтернативна музика; Най-добър албум, некласически; Най-добър звукозаписен пакет; и Най-добра рок песен. Победите са първите в историята на Боуи в музикални категории. Дейвид Бауи повлиява неколкократно хода на популярната музика и оказва влияние върху няколко поколения музиканти. - И.И. превод